6 септември: Ден на Съединението
снимка: Neriyana Ivanova, Уикипедия
Днес означаваме един от най-светлите български празници - Съединението.
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Днес означаваме един от най-светлите български празници - Съединението.
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885. То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта против 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски, което малко по-късно е сменено от Комисарството в Южна България, и е оповестена обща готовност.
След броени дни обаче Русия афишира своето неодобрение, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 година атакува България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки контракт от 19 февруари 1886 година възвръща довоенната граница със Сърбия.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ